Jan 27, 2009, 3:57 PM

Ще ти завещая

  Poetry » Love
1.1K 0 1

05.11.2008

 

Казах ти думи толкова силни,

пламъче запазих ти в сърцето,

полях цветята ти с сълзи обилни,

написах ти „Обичам” на небето.

 

Събирах в шепи сладък дъжд,

за да го пиеш, щом си жаден,

а ти изпи го наведнъж,

след тебе нищичко не ми остави.

 

И разпилях се като пясък,

без теб, в пустинята безбрежна,

есенни листа събудих с крясък

и вложих в образа ти цялата си нежност.

 

В очите ми единствено остана да гори

една любов, за тебе отредена,

и чаках те в последните си светли дни

преди от страх да съм обезверена.

 

И чакането ме превърна

в бледа сянка на това, което бях,

последен път към теб ще се обърна,

за да ти завещая немия си смях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Erato Eratova All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мира, за клишетата е вярно. Победи страха, защото той е екзекутор на Вярата, а без нея ги няма Надеждата и Любовта. А сега се усмихни като мен

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...