05.11.2008

Казах ти думи толкова силни,

пламъче запазих ти в сърцето,

полях цветята ти с сълзи обилни,

написах ти „Обичам” на небето.

Събирах в шепи сладък дъжд,

за да го пиеш, щом си жаден,

а ти изпи го наведнъж,

след тебе нищичко не ми остави.

И разпилях се като пясък,

без теб, в пустинята безбрежна,

есенни листа събудих с крясък

и вложих в образа ти цялата си нежност.

В очите ми единствено остана да гори

една любов, за тебе отредена,

и чаках те в последните си светли дни

преди от страх да съм обезверена.

И чакането ме превърна

в бледа сянка на това, което бях,

последен път към теб ще се обърна,

за да ти завещая немия си смях...