Ще ти завещая
05.11.2008
Казах ти думи толкова силни,
пламъче запазих ти в сърцето,
полях цветята ти с сълзи обилни,
написах ти „Обичам” на небето.
Събирах в шепи сладък дъжд,
за да го пиеш, щом си жаден,
а ти изпи го наведнъж,
след тебе нищичко не ми остави.
И разпилях се като пясък,
без теб, в пустинята безбрежна,
есенни листа събудих с крясък
и вложих в образа ти цялата си нежност.
В очите ми единствено остана да гори
една любов, за тебе отредена,
и чаках те в последните си светли дни
преди от страх да съм обезверена.
И чакането ме превърна
в бледа сянка на това, което бях,
последен път към теб ще се обърна,
за да ти завещая немия си смях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Erato Eratova Всички права запазени
