24 jul 2011, 6:18

Ще тръгна надалеч

966 0 14

Ще тръгна надалеч във този ден...

Черешите ще бухват в цвят на двора.

Небето ще синее светло в мен

и пълни ще са улиците с хора.

 

И никой, знам, не ще да разбере,

с един, че намаляли сме в квартала,

че ритъмът на влюбено сърце

е секнал, в тази луда надпревара.

 

А в пощата на входа, в моя линк,

така ще си остана - непрочетен.

Контури ще затворят в малък свинск

мечтите ми и поривът  извечен.

 

В космическият рай и земен ад

душата, преродена, ще се скита,

а спомнят ли си погледа ми благ -

за миг ще го усетя, по звездите.

 

Ще тръгна надалеч във този ден,

но липсата ми кой ще забележи?

И няма да съм вече запленен

в любов към вас, в красивите копнежи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението ми отразява моментно настроение. В никакъв случай не искам да се чете като некролог, защото в целокупното ми творчество (звучи високопарно) преобладава оптимизма и "вярата в доброто и човека". Като доказателство на това, още утре сменям настроението и ще ви напиша нещо красиво и любвеобилно!
    Благодаря Ви за сърдечните и прочувствени коментарии!!!
  • Стихотворението е хубаво, но е рано за такива мисли. По-добре е човек да изжива малките радости наоколо
  • Ванка, стихът е чудесен, но не и темата, която нито е е характерна за теб, нито е в стила ти.
    Какви са тези мрачни мисли? Всички сме смъртни, а някои дори внезапно.
    По-добре да направим нещо добро, с което живите да си спомнят за нас след смъртта ни, отколкото предварително да си пишем некролозите.

  • "...Кажи й, че имам да гледам морето.
    Когато пресъхне - тогава!"
  • И на мен много ми допаднаха поетичните сравнения - ефимерност, докосна ме до вечността, натъжи ме, но и ме замисли - дано да имаме време да го
    приемем...
    Стискам ти ръка!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...