rudin (Иван Христов)
865 1445
24 июл. 2011 г., 06:18

Ще тръгна надалеч 

  Поэзия » Философская
809 0 14

Ще тръгна надалеч във този ден...

Черешите ще бухват в цвят на двора.

Небето ще синее светло в мен

и пълни ще са улиците с хора.

 

И никой, знам, не ще да разбере,

с един, че намаляли сме в квартала,

че ритъмът на влюбено сърце

е секнал, в тази луда надпревара.

 

А в пощата на входа, в моя линк,

така ще си остана - непрочетен.

Контури ще затворят в малък свинск

мечтите ми и поривът  извечен.

 

В космическият рай и земен ад

душата, преродена, ще се скита,

а спомнят ли си погледа ми благ -

за миг ще го усетя, по звездите.

 

Ще тръгна надалеч във този ден,

но липсата ми кой ще забележи?

И няма да съм вече запленен

в любов към вас, в красивите копнежи!

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението ми отразява моментно настроение. В никакъв случай не искам да се чете като некролог, защото в целокупното ми творчество (звучи високопарно) преобладава оптимизма и "вярата в доброто и човека". Като доказателство на това, още утре сменям настроението и ще ви напиша нещо красиво и любвеобилно!
    Благодаря Ви за сърдечните и прочувствени коментарии!!!
  • Стихотворението е хубаво, но е рано за такива мисли. По-добре е човек да изжива малките радости наоколо
  • Ванка, стихът е чудесен, но не и темата, която нито е е характерна за теб, нито е в стила ти.
    Какви са тези мрачни мисли? Всички сме смъртни, а някои дори внезапно.
    По-добре да направим нещо добро, с което живите да си спомнят за нас след смъртта ни, отколкото предварително да си пишем некролозите.

  • "...Кажи й, че имам да гледам морето.
    Когато пресъхне - тогава!"
  • И на мен много ми допаднаха поетичните сравнения - ефимерност, докосна ме до вечността, натъжи ме, но и ме замисли - дано да имаме време да го
    приемем...
    Стискам ти ръка!
  • Няма космически ад,ада е тук на Земята,горе е Рая и там е много хубаво,но щом дойде часа всеки от нас ще го види.Поздравления от мен!!!
  • Поетите умират с всеки сън,
    във всеки стих Косата се размахва...
    Сънят е репетиция за смърт,
    стихът като пътечката остава.
    Да води жадния до старата чешма-
    да пийне, да послуша песента и`
    Да се прекръсти, да склони глава
    и да отмине спомнил младостта си...

    Аплодисменти и от мен за вълнуващия стих и вечната философия в него.
  • Няма да си отидеш, Рудин!
    Ще бъдеш в сърцата и мислите на обичащите те!
    И къде така се забърза, нали знаеш че за там ред няма...
  • Като сбогуване е... Силата на духа, изразена чрез изкуството, неповторимата му красота, ще останат завинаги и с времето ще стават все по-ценни.
    Отново си ни дарил великолепно стихотворение, Иван!
  • +++++++++
  • Едно предчувствие за вечност...
    Извечният страх от забрава ни кара да мислим за липсването...

  • !!!
  • ...не може благородна душа като твоята да се изгуби, Иване. Ама не бързай, твоите камбани още не са изляти. Жив и здрав да си, приятелю.
  • Малко ме натъжи този стих бай Иване(иначе е хубав)
    Когато му дойде времето,бъди сигурен че ще има кой да забележи
    Подрав от мен и умната с мислите
Предложения
: ??:??