Тъй далечни оставахме много лета
и изгубени скитахме в мрака,
всеки търсеше своята синя луна,
със надежда, че накъде чака.
Но се лутахме в улици с много лица,
тъй студени и толкова чужди
и се вглеждаме в образи с куп имена,
не познали себе си в други.
И се връщахме празни, със свити сърца,
тъй различни и толкова глухи,
а за обич копнееше всяка душа
да докосне ръцете ù сухи. ...