29 nov 2009, 21:23

Ще успея

997 0 3

Научих се да проспивам пролетта
и да се наслаждавам на калната есен.
Не се любувам на морето от брега.
Плувам и на дъното, но пясъкът понякога е тесен.

Не харесвам видимото през ключалката.
Не навън. В себе си умирам ежедневно.
Страхувам се единствено от слънцето,
че никое щастие не трябва да е прекомерно.

Затрих всяка граница проклета.
Нека безгрешният пръв хвърля по блудницата.
Крепостта на безумието е отдавна превзета
и у всяка снежна мечта прозрях искрицата...

Режи, пробождай, скъсай всеки блян.
Аз ще го сглобя от прашното.
Не грозният, а безгрижният ден е пропилян.
Не е същественото как. Да продължиш е важното.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • браво за прекрасния стих !
  • Много силна поанта!
    Запомняща се!
  • "Не грозният, а безгрижният ден е пропилян.
    Не е същественото как. Да продължиш е важното."

    Много хубаво стихотворение, мила!
    Трудностите и несправедливостите в живота са най-интересното. Аз не съм щастлива всичко като ми е спокойно, колкото и глупаво да звучи. Винаги имам нйужда да се стремя към нещо.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...