The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
29.11.2009 г., 21:23 ч.

Ще успея 

  Поезия » Философска
684 0 3

Научих се да проспивам пролетта
и да се наслаждавам на калната есен.
Не се любувам на морето от брега.
Плувам и на дъното, но пясъкът понякога е тесен.

Не харесвам видимото през ключалката.
Не навън. В себе си умирам ежедневно.
Страхувам се единствено от слънцето,
че никое щастие не трябва да е прекомерно.

Затрих всяка граница проклета.
Нека безгрешният пръв хвърля по блудницата.
Крепостта на безумието е отдавна превзета
и у всяка снежна мечта прозрях искрицата...

Режи, пробождай, скъсай всеки блян.
Аз ще го сглобя от прашното.
Не грозният, а безгрижният ден е пропилян.
Не е същественото как. Да продължиш е важното.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • браво за прекрасния стих !
  • Много силна поанта!
    Запомняща се!
  • "Не грозният, а безгрижният ден е пропилян.
    Не е същественото как. Да продължиш е важното."

    Много хубаво стихотворение, мила!
    Трудностите и несправедливостите в живота са най-интересното. Аз не съм щастлива всичко като ми е спокойно, колкото и глупаво да звучи. Винаги имам нйужда да се стремя към нещо.
Предложения
: ??:??