Ще успея
Научих се да проспивам пролетта
и да се наслаждавам на калната есен.
Не се любувам на морето от брега.
Плувам и на дъното, но пясъкът понякога е тесен.
Не харесвам видимото през ключалката.
Не навън. В себе си умирам ежедневно.
Страхувам се единствено от слънцето,
че никое щастие не трябва да е прекомерно.
Затрих всяка граница проклета.
Нека безгрешният пръв хвърля по блудницата.
Крепостта на безумието е отдавна превзета
и у всяка снежна мечта прозрях искрицата...
Режи, пробождай, скъсай всеки блян.
Аз ще го сглобя от прашното.
Не грозният, а безгрижният ден е пропилян.
Не е същественото как. Да продължиш е важното.
© Веселина Костадинова All rights reserved.
