Ще утивам сабахлям на него
и аз да го виждам - града,
па барем там да загегя
някоя кръшна мома.
Ще обличам си новата риза,
оназ чудната, баш кармазъ,
и обръснат, огладен, зализан,
чок отворен, ербап ще вървя.
И ако случайно на него я видя,
таз желаната, мойто мома,
ще притътря са, възможно най-близо,
ще я с чар и парфюм задуша.
Ще поканя я в мойто колиба,
във Загориче - моето село,
да я прая там много щастлива,
ще я прая жената на него.
Ще обича на моето мене
и ще имаме много деца,
веднъж само да я загегя,
сабахлям, кога съм в града.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados