17 ene 2011, 1:14

Ще вечерям с обичта ти 

  Poesía » De amor
1000 0 2

Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.

И само рутината, седнала насреща,

 оглежда се в излъскания порцелан

и   претендира супата да е гореща.

Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш.

Роклята  е впила цвят във мойто тяло.

И  от червено в розово приижда

руменина. Оглеждам се  във огледало.

 Финални щрихи... слагам масата...

Дали добра била съм домакиня?

Или,  увлечена в принасяне-отнасяне,

  страстта ти неусетно е преминала?....

Лъжицата потъва. Цветна е

в чинията преливаща картината.

А рутината, сърбаща насреща,

се смее някак си изстинало.

В чинията ми сърцевидно гледа ме

сготвило за теб старание.

Но ти си другаде, преглъщащ

 безвкусно, несмилаемо завоевание.

Вечерям с обичта ти. Имах я.

Сега се храня  за последно...

Ще се натъпча, знаейки,

че сляпото отдаване нередно е.

 

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ниела,хубав стих!Добър апетит!А,когато свърши обичта и горещата супа,
    предлагам това меню
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=227901
  • Красиво, женствено и провокиращо. Римата се застъпва лавинообразно със смисъла - подход, който много харесвам. Конфликтът между тривията: домакиня, излъскан порцелан, рутина, отдаване от една страна, и нагона: безвкусица, несмилаемост, страст, нетрайност - от друга.. Последователно булимистично в края. Мога да пиша още, но няма нужда, по всички критерии за литературно попадение: 6!
Propuestas
: ??:??