Ще вечерям с обичта ти
Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш.
Роклята е впила цвят във мойто тяло.
И от червено в розово приижда
руменина. Оглеждам се във огледало.
Финални щрихи... слагам масата...
Дали добра била съм домакиня?
Или, увлечена в принасяне-отнасяне,
страстта ти неусетно е преминала?....
Лъжицата потъва. Цветна е
в чинията преливаща картината.
А рутината, сърбаща насреща,
се смее някак си изстинало.
В чинията ми сърцевидно гледа ме
сготвило за теб старание.
Но ти си другаде, преглъщащ
безвкусно, несмилаемо завоевание.
Вечерям с обичта ти. Имах я.
Сега се храня за последно...
Ще се натъпча, знаейки,
че сляпото отдаване нередно е.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ниела Вон Todos los derechos reservados
