Ще вечерям с обичта ти
Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш.
Роклята е впила цвят във мойто тяло.
И от червено в розово приижда
руменина. Оглеждам се във огледало.
Финални щрихи... слагам масата...
Дали добра била съм домакиня?
Или, увлечена в принасяне-отнасяне,
страстта ти неусетно е преминала?....
Лъжицата потъва. Цветна е
в чинията преливаща картината.
А рутината, сърбаща насреща,
се смее някак си изстинало.
В чинията ми сърцевидно гледа ме
сготвило за теб старание.
Но ти си другаде, преглъщащ
безвкусно, несмилаемо завоевание.
Вечерям с обичта ти. Имах я.
Сега се храня за последно...
Ще се натъпча, знаейки,
че сляпото отдаване нередно е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
