Ще вечерям с обичта ти
Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш.
Роклята е впила цвят във мойто тяло.
И от червено в розово приижда
руменина. Оглеждам се във огледало.
Финални щрихи... слагам масата...
Дали добра била съм домакиня?
Или, увлечена в принасяне-отнасяне,
страстта ти неусетно е преминала?....
Лъжицата потъва. Цветна е
в чинията преливаща картината.
А рутината, сърбаща насреща,
се смее някак си изстинало.
В чинията ми сърцевидно гледа ме
сготвило за теб старание.
Но ти си другаде, преглъщащ
безвкусно, несмилаемо завоевание.
Вечерям с обичта ти. Имах я.
Сега се храня за последно...
Ще се натъпча, знаейки,
че сляпото отдаване нередно е.
© Ниела Вон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиво, женствено и провокиращо. Римата се застъпва лавинообразно със смисъла - подход, който много харесвам. Конфликтът между тривията: домакиня, излъскан порцелан, рутина, отдаване от една страна, и нагона: безвкусица, несмилаемост, страст, нетрайност - от друга.. Последователно булимистично в края. Мога да пиша още, но няма нужда, по всички критерии за литературно попадение: 6!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
предлагам това меню
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=227901