severianin (Валентин Чернев)
417 677
28 jul 2012, 11:19

Ще ви чакам 

  Poesía
555 0 10

ЩЕ ВИ ЧАКАМ

 

            На  онези,  за които скърбя

 

И все по-сам след сенките ви крача,

вървя към никога,

към никъде поел

на есента, на дните си сред здрача –

без път,

без знак,

а вече и без цел.

 

Все някога ще стигна там.

Къде ли?

Към вас ли крача в сумрака пред мен?

Светът напред мълчи, мъгла се стеле

и вечерта се прави, че е ден...

 

Лицата ви, чертите скъпи помня,

изричам като клетва имена –

вселената на дните е огромна,

а ми отвръща само тишина.

 

И някъде дали ще ви намеря?

На този свят от вас личат следи,

но да ви срещна тука е химера –

живея “след”,

обичах ви “преди”...

 

За оня свят е, казват, още рано –

и крача все по-сам и все по-стар.

Изтича изгревът ми като рана,

а залезът кърви – разпукан нар.

 

Но има територия, където

светът отвъд се среща с този вън.

Бъдете там, очаквам ви, бъдете

в онази кратка смърт на име сън.

 

Бъдете там, когато падне мракът,

в най-сънния и късен нощен час.

Не казвам “лека нощ”. Но ще ви чакам.

За да сте с мен.

Или да тръгна с вас...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??