28 ene 2007, 23:06

Ще ви помня...

  Poesía
1.3K 0 4

Не спирам да гледам към небето...
Сигурен съм, че сте там, над мен.
Внезапно оставихте сърцето
бледо, свито...


И сега, когато пиша тези редове,
сълзите отронват се над листа.
Но сълза не може да ме спре
да изкажа, онова, което мисля...


Времето лекува, казват хората,
и колко мига трябва да изминат,
за да мога аз да кажа:
" Вече не боли... "


Няма толкова време на света...
Няма толкова голяма празнота...
С молитви и сълзи не мога да ви върна,
но ще ви помня, в топло чувство ще ви превърна.


Спомените никой не може да открадне,
а от тях аз много имам...
Едни ще пазя, други ще раздавам,
на сина си... който някой ден ще имам...


Благодаря ви, където и да сте...
Взимам си сбогом, с помощта на листа...
Аз бях там в онзи ден...
Аз ви носех кръста...

                           
                
              Посвещавам го на дядовците ми Стоян и Крум

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вен братле, знаеш какво мисля и чувствам. Особено в този момент. И тъй като големите "мъжаги" не си говорят сълзливи работи като са заедно ще ти го кажа тук. Искрено съжалявам, че не бях там (не че там ми е мястото, но аз го чувствам така). Знай, че винаги ще бъда до теб и наистина ще се зарадвам ако когато се почувстваш така просто се обадиш да дойда... по всяко време. Не е в стила ти, но все пак се надявам.
    Знай, че ако някой почувства това, което чустваш ти сега, когато аз си отида, значи съм успял да свърша това, за което се боря до сега и ще се боря до края на живота си.
    Те са щастливи, въпреки че сърцето ни е някак бедно....
  • Запази спомените, те са част от живота ни!
    Поклон пред паметта им!
  • И още нещо!
    Пиши ми в пощата!
  • Поздравявам те за стиха!
    Сигурна съм,че много биха се гордели с теб.
    И .. добре дошъл отново след дълго
    отсъствие

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...