Ще ви помня...
Не спирам да гледам към небето...
Сигурен съм, че сте там, над мен.
Внезапно оставихте сърцето
бледо, свито...
И сега, когато пиша тези редове,
сълзите отронват се над листа.
Но сълза не може да ме спре
да изкажа, онова, което мисля...
Времето лекува, казват хората,
и колко мига трябва да изминат,
за да мога аз да кажа:
" Вече не боли... "
Няма толкова време на света...
Няма толкова голяма празнота...
С молитви и сълзи не мога да ви върна,
но ще ви помня, в топло чувство ще ви превърна.
Спомените никой не може да открадне,
а от тях аз много имам...
Едни ще пазя, други ще раздавам,
на сина си... който някой ден ще имам...
Благодаря ви, където и да сте...
Взимам си сбогом, с помощта на листа...
Аз бях там в онзи ден...
Аз ви носех кръста...
Посвещавам го на дядовците ми Стоян и Крум
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венцислав Крумов Todos los derechos reservados
