Jan 28, 2007, 11:06 PM

Ще ви помня...

  Poetry
1.3K 0 4

Не спирам да гледам към небето...
Сигурен съм, че сте там, над мен.
Внезапно оставихте сърцето
бледо, свито...


И сега, когато пиша тези редове,
сълзите отронват се над листа.
Но сълза не може да ме спре
да изкажа, онова, което мисля...


Времето лекува, казват хората,
и колко мига трябва да изминат,
за да мога аз да кажа:
" Вече не боли... "


Няма толкова време на света...
Няма толкова голяма празнота...
С молитви и сълзи не мога да ви върна,
но ще ви помня, в топло чувство ще ви превърна.


Спомените никой не може да открадне,
а от тях аз много имам...
Едни ще пазя, други ще раздавам,
на сина си... който някой ден ще имам...


Благодаря ви, където и да сте...
Взимам си сбогом, с помощта на листа...
Аз бях там в онзи ден...
Аз ви носех кръста...

                           
                
              Посвещавам го на дядовците ми Стоян и Крум

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Крумов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вен братле, знаеш какво мисля и чувствам. Особено в този момент. И тъй като големите "мъжаги" не си говорят сълзливи работи като са заедно ще ти го кажа тук. Искрено съжалявам, че не бях там (не че там ми е мястото, но аз го чувствам така). Знай, че винаги ще бъда до теб и наистина ще се зарадвам ако когато се почувстваш така просто се обадиш да дойда... по всяко време. Не е в стила ти, но все пак се надявам.
    Знай, че ако някой почувства това, което чустваш ти сега, когато аз си отида, значи съм успял да свърша това, за което се боря до сега и ще се боря до края на живота си.
    Те са щастливи, въпреки че сърцето ни е някак бедно....
  • Запази спомените, те са част от живота ни!
    Поклон пред паметта им!
  • И още нещо!
    Пиши ми в пощата!
  • Поздравявам те за стиха!
    Сигурна съм,че много биха се гордели с теб.
    И .. добре дошъл отново след дълго
    отсъствие

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....