Не спирам да гледам към небето...
Сигурен съм, че сте там, над мен.
Внезапно оставихте сърцето
бледо, свито...
И сега, когато пиша тези редове,
сълзите отронват се над листа.
Но сълза не може да ме спре
да изкажа, онова, което мисля...
Времето лекува, казват хората,
и колко мига трябва да изминат,
за да мога аз да кажа:
" Вече не боли... " ...