... ще видиш как обича единак...
Защо, ме питаш станах единак ли?
В приятелския огън оживях,
от хвърлени към кладата ми факли,
побягна презглава самият страх.
От примки, на бесилото от клупа,
изплетох най-красивия си стих,
от камъните – да не ме затрупат
маяк за заблудени построих.
От болките на време побесняло,
разкъсали душата неведнъж
създавам свят. Започвам отначало
с три шепи глина, седем капки дъжд.
Къде сега е питаш този свят ли?
Ще го намериш... Грее в студ и мрак.
през август Персеиди завалят ли,
ще видиш как обича единак...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados