... ще видиш как обича единак...

Защо, ме питаш станах единак ли?
В приятелския огън оживях,
от хвърлени към кладата ми факли,
побягна презглава самият страх.

От примки, на бесилото от клупа,
изплетох най-красивия си стих,
от камъните – да не ме затрупат
маяк за заблудени построих.

От болките на време побесняло,
разкъсали душата неведнъж
създавам свят. Започвам отначало
с три шепи глина, седем капки дъжд.

Къде сега е питаш този свят ли?
Ще го намериш... Грее в студ и мрак. 
през август Персеиди завалят ли,
ще видиш как обича единак...