11 abr 2018, 1:34  

Ще заблести душата в бяло

  Poesía
737 3 4

Разнищвам тъмните си мисли,

разнищвам ги на хиляди парчета

и буреносните облаци в душата ми

се разпиляха от силата на вятъра!

Променям  времето –

и то променя мене...

Че живота е безценен,

че всеки миг е тъй прекрасен,

че в търсене на истини,

все към себе си вървяла съм!

Ще бъда себе си!

И ще мечтая...

И ще заблести душата в бяло!

А мислите си овехтели,

ще ги заменя със обич

и признателност...

И ширна се светът пред мене

с пробуждането на пролетните ласки –

където всичко се възражда –

където всичко е тъй – чисто и любящо...

И погледа ми жадно пак се взира

към небето светло синьо...

Ще бъда себе си!

И ще мечтая!

Ще заблести душата бяла...

 

Катя Джамова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойчо, благодаря ти!
    Гавраил, благодаря ти!Да искам да опазя душата си бяла...
    Владислав, благодаря ти за хубавия коментар!
    Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
    Да тази мисъл я вмъкнах при редактирането на стиха
    и наистина съм допуснала печата грешка!Благодаря ти!
    Пожелавам ви, вълшебна творческа вечер и много успехи!
  • Животрептяща от оптимизъм в бели одежди е поезията ти, Катя. Чудесен стих! Поздравявам те!

    П.П. Предполагам, че в редовете:

    "Променям се със времето –
    и то променя мене..."

    има печатна грешка, защото твърдението е тавтологично. Вероятно оригиналът е:

    "Променям времето –
    и то променя мене..."
  • Ще бъде щом го искаш!
  • Хубаво!😍

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...