Ще заблести душата в бяло
Разнищвам тъмните си мисли,
разнищвам ги на хиляди парчета
и буреносните облаци в душата ми
се разпиляха от силата на вятъра!
Променям времето –
и то променя мене...
Че живота е безценен,
че всеки миг е тъй прекрасен,
че в търсене на истини,
все към себе си вървяла съм!
Ще бъда себе си!
И ще мечтая...
И ще заблести душата в бяло!
А мислите си овехтели,
ще ги заменя със обич
и признателност...
И ширна се светът пред мене
с пробуждането на пролетните ласки –
където всичко се възражда –
където всичко е тъй – чисто и любящо...
И погледа ми жадно пак се взира
към небето светло синьо...
Ще бъда себе си!
И ще мечтая!
Ще заблести душата бяла...
Катя Джамова
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Животрептяща от оптимизъм в бели одежди е поезията ти, Катя. Чудесен стих! Поздравявам те!
П.П. Предполагам, че в редовете:
"Променям се със времето –
и то променя мене..."
има печатна грешка, защото твърдението е тавтологично. Вероятно оригиналът е:
"Променям времето –
и то променя мене..." -
Ще бъде щом го искаш!
-
Хубаво!😍
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Гавраил, благодаря ти!Да искам да опазя душата си бяла...
Владислав, благодаря ти за хубавия коментар!
Младене, благодаря ти за хубавия коментар!
Да тази мисъл я вмъкнах при редактирането на стиха
и наистина съм допуснала печата грешка!Благодаря ти!
Пожелавам ви, вълшебна творческа вечер и много успехи!