7 abr 2006, 14:54

Ще заключа сърцето си

  Poesía
2.4K 0 7

Ще отида до близкия пазар
и ще си купя голям катинар,
ще заключа сърцето си,
а ключът ще хвърля зад себе си.
Болно ридае сърцето ми,
пулса си често мени,
моли ме"не ме заключвай,
малко прозорче ми остави".
Казвам му "Стига нима не разбираш,
щом обичаш така ще боли.
Не виждаш ли,колко хапчета пия?
Как да те укротя ,ти си стихия.
По добре никой в теб не наднича
затова днес ще те заключа."
"Заключено аз не ще оцелея
така самотно ще залинея".
Какво  да направя,как да постъпя
сърцето ми вярва дори на лъжи.
Вратата си отворена все оставя,
а после рони горчиви сълзи




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...