Ще отида до близкия пазар
и ще си купя голям катинар,
ще заключа сърцето си,
а ключът ще хвърля зад себе си.
Болно ридае сърцето ми,
пулса си често мени,
моли ме"не ме заключвай,
малко прозорче ми остави".
Казвам му "Стига нима не разбираш,
щом обичаш така ще боли.
Не виждаш ли,колко хапчета пия?
Как да те укротя ,ти си стихия.
По добре никой в теб не наднича
затова днес ще те заключа."
"Заключено аз не ще оцелея
така самотно ще залинея".
Какво да направя,как да постъпя
сърцето ми вярва дори на лъжи.
Вратата си отворена все оставя,
а после рони горчиви сълзи
© Евгения Тодорова Все права защищены