Боли,
до мен дори да се докоснеш;
Не съм от оня огън,
дето във огнище топли;
тутакси настигам без да гоня;
смеховете правя вопли.
Стени,
и покрив,
и комин
сам изпепелих;
те домът ми бяха, но без мяра
лакомия ги погълна във пожара.
Ти зелена си гора
и пред теб не ще се спра.
Гладен тръгна ли на път,
цял ще изгори светът!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
