Боли,
до мен дори да се докоснеш;
Не съм от оня огън,
дето във огнище топли;
тутакси настигам без да гоня;
смеховете правя вопли.
Стени,
и покрив,
и комин
сам изпепелих;
те домът ми бяха, но без мяра
лакомия ги погълна във пожара.
Ти зелена си гора
и пред теб не ще се спра.
Гладен тръгна ли на път,
цял ще изгори светът!
!Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
