Боли,
до мен дори да се докоснеш;
Не съм от оня огън,
дето във огнище топли;
тутакси настигам без да гоня;
смеховете правя вопли.
Стени,
и покрив,
и комин
сам изпепелих;
те домът ми бяха, но без мяра
лакомия ги погълна във пожара.
Ти зелена си гора
и пред теб не ще се спра.
Гладен тръгна ли на път,
цял ще изгори светът!
!Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
