30 mar 2017, 12:58

Щит

  Poesía » Otra
609 0 0

Отекна глас небесен,
 в разгневените гърди,
 на мъж с път нелесен,
 и разплакани очи.


 "Като мирен войн,
 ти се изправи,
 срещу език усойн,
 без страх в очи."

 

"Мира е само нужен

  пушка си да заредя"
 Отвърна той безбожен,
 потъващ със врага.

 

 Но битка вие не водете!
 Врага си, моля, не мразете.
 Онези, зад вас обикнете,
 и със щита си обгърнете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...