Отекна глас небесен,
в разгневените гърди,
на мъж с път нелесен,
и разплакани очи.
"Като мирен войн,
ти се изправи,
срещу език усойн,
без страх в очи."
"Мира е само нужен
пушка си да заредя"
Отвърна той безбожен,
потъващ със врага.
Но битка вие не водете!
Врага си, моля, не мразете.
Онези, зад вас обикнете,
и със щита си обгърнете.
© Калоян Велинов Всички права запазени