30.03.2017 г., 12:58

Щит

606 0 0

Отекна глас небесен,
 в разгневените гърди,
 на мъж с път нелесен,
 и разплакани очи.


 "Като мирен войн,
 ти се изправи,
 срещу език усойн,
 без страх в очи."

 

"Мира е само нужен

  пушка си да заредя"
 Отвърна той безбожен,
 потъващ със врага.

 

 Но битка вие не водете!
 Врага си, моля, не мразете.
 Онези, зад вас обикнете,
 и със щита си обгърнете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Велинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...