Дим

Тежко, тежко запъхтян,

бърза черен гологан,

облаците да догони

над поля, през гъсти клони.

От огнището излиза,

през комина се изнизва

тънката му връв и ето,

стига право до небето.

Щом излиза от комин,

значи се нарича?… ДИМ!

 Мъгла

Мляко тази нощ е вряло.

Спи градът, а то кипяло

и осъмна заранта

във дебела пелена,

а прозрачната ù прежда,

го оплела с фина мрежа.

Пада, после пак се вдига,

всеки взира се и мига:

тук ли изток е, тук запад,

нещо сбъркали сме сякаш!

Ох, съвсем не е шега,

да си пленник на?… МЪГЛА!

Дъжд

Плаче, хлипа, сълзи рони,

като стъклени бонбони.

Погледнете какви локви,

тук прескочиш, там пък цопнеш.

Новите ни блузки, рокли,

целите намокри!

Без чадър в такова време

не излизай, че ще вземе

със ведро да те полива

и веднага се настива.

Плиска се нашир и длъж,

пакостникът чичко?… ДЪЖД!

Д ъ г а

Окъпа дъжд земята

и грейна слънце златно.

Над него панделка пъстрее,

във простора букли вее.

В жълто, розово, червено,

синьо, лилаво, зелено.

Тази шарена кордела

към небето стрелва

лентата си седемцветна,

пъстра и приветна.

Ще откриете, деца,

в нея чудната?… ДЪГА!

 Л у н а

Тя е тайнствена планета.

По небето нощем шета.

Щом се стъмни и изгрява,

зазори ли, бързо ляга.

Формата ù се променя,

полумесец с кръг се сменят.

Може като морски фар,

в тъмното ако се случи,

да си нямаш ти другар,

верен път ще ти посочи.

Нощното небе окичва,

Месец някои я наричат.

Озарява ни, деца,

сребророгата?… ЛУНА!

Слънце

Я кажете що е то? -

като есенно листо,

ярко жълто петънце,

върху синьото небе.

С топлината си ни сгрява

и живот на всички дава,

гали ни с лъчи горещи,

всеки с радост го посреща.

Свети като златно зрънце

и наричаме го?… СЛЪНЦЕ!

 Снежинки

Ледени кристали,

по земята са разстлали

мек и снежнобял,

лек ефирен шал.

Топли семенцата малки,

става даже за пързалки,

изтъкан от перушинки,

пухкави?… СНЕЖИНКИ!

 Пързалка

Щом снежец забръска

над поля зимъска,

бързо със шейната

тичам при децата.

Там ме чака, зная,

дружката ми Лалка,

да се втурнем двете

в стръмната?… ПЪРЗАЛКА!

 Звезди

Като бисерен гердан,

по небето разпилян,

трепкат мънички мъниста,

със сияние лъчисто.

И примигват, и изгасват,

и отново после блясват.

В чудни фигури строени,

тайнствени, отдалечени.

Ако можех да летя,

щях в ръце да ги държа.

Тези прелестни сестри,

са далечните?… ЗВЕЗДИ!

 Ураган

Буйна хала зафучала:

съска, капки пръска,

щипне, който пипне.

Вихър страховит,

вятър ледовит.

Разгневи небето

и земята, и морето.

Стресна даже океана,

с порива си?… УРАГАНА!

 Облаци

По небето нацъфтели,

бели пухкави къдели.

Като топки снежни,

крехки, нежни.

Вятър щом завее

и ги залюлее,

дъжд от тях се стича.

Сетне мълния разсича

дрешките им бели

и едва си дъх поели,

небесните лодки

тръгват на разходка.

Разпознахте ги, нали,

братята небесни?… ОБЛАЦИ!

Гръмотевица

Летен дъжд се лее,

облак се чернее,

а от него пука, пляска,

хвърля искри, тряска

огнена стрела.

В миг проблясва светлина,

а след нея мрак,

сетне гръмне пак.

Тази пукотевица

е лятна?… ГРЪМОТЕВИЦА!

 Градушка

Облак начумерен,

разгневен и черен,

с тътен се задава

и внезапно руква дъжд,

а след него изведнъж,

едри ледени мъниста

по земята плисват.

С ледени патрони пушка,

страховитата?… ГРАДУШКА!