30 dic 2006, 0:39

Щом беглата съпружеска целувка

  Poesía
780 0 17

 

 

Щом ударите на веслата

докоснат с нежност и сърцата,

когато погледите станат нужни,

а думите – съвсем ненужни,

щом тласъкът на търсения бряг

прекъсне лудия среднощен бяг,

когато и луната срамежливо

се скрива в облак услужливо,

щом влюбените всичко знаят

и в своето познание мъдро траят,

когато тяхната взаимност

поражда трепетна интимност,

щом беглата съпружеска целувка

поеме пътя на милувка,

тогава същноста на любовта открита

в преплетени от страст тела долита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Анета! Изкушаваш ме да продължа, но тук ще спра по известни причини.
    Поздрав!
  • Валери благодаря, че си ме наредил на едно с Диди ... аз отдавна я "преследвам", но тя не поддава и не мога да я уловя в капана на усмивката си.
    Колкото до желанието, мисля че го има във всеки, важното е някой да улови и насочи различните лъчи в една посока, както вече се е случвало, макар и в по-тесен кръг от участници.
  • Изясняването на природата на любовно-еротичното има важно значение като ориентир за всеки автор. Подкрепата от страна на Дидислава и Анета е важна като начало и престижна за Сайт за лично творчество, какъвто е "Откровения".
    Желая ви успех!
  • Може би точно различните възприятия, разбиране и представяне на нещата ще са от полза за развиването на идеята ти Валери за създаване на авторски колектив в творчески процес който да обхване един
    по - широк кръг от творби и автори. В мое лице подкрепата я има.
    А и всъщност нали затова сме тук

    Поздрав и късна усмивка.
  • Права си, че проблемът е сложен. Ти показваш разбиране по него.
    Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...