Dec 30, 2006, 12:39 AM

Щом беглата съпружеска целувка

  Poetry
773 0 17

 

 

Щом ударите на веслата

докоснат с нежност и сърцата,

когато погледите станат нужни,

а думите – съвсем ненужни,

щом тласъкът на търсения бряг

прекъсне лудия среднощен бяг,

когато и луната срамежливо

се скрива в облак услужливо,

щом влюбените всичко знаят

и в своето познание мъдро траят,

когато тяхната взаимност

поражда трепетна интимност,

щом беглата съпружеска целувка

поеме пътя на милувка,

тогава същноста на любовта открита

в преплетени от страст тела долита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Анета! Изкушаваш ме да продължа, но тук ще спра по известни причини.
    Поздрав!
  • Валери благодаря, че си ме наредил на едно с Диди ... аз отдавна я "преследвам", но тя не поддава и не мога да я уловя в капана на усмивката си.
    Колкото до желанието, мисля че го има във всеки, важното е някой да улови и насочи различните лъчи в една посока, както вече се е случвало, макар и в по-тесен кръг от участници.
  • Изясняването на природата на любовно-еротичното има важно значение като ориентир за всеки автор. Подкрепата от страна на Дидислава и Анета е важна като начало и престижна за Сайт за лично творчество, какъвто е "Откровения".
    Желая ви успех!
  • Може би точно различните възприятия, разбиране и представяне на нещата ще са от полза за развиването на идеята ти Валери за създаване на авторски колектив в творчески процес който да обхване един
    по - широк кръг от творби и автори. В мое лице подкрепата я има.
    А и всъщност нали затова сме тук

    Поздрав и късна усмивка.
  • Права си, че проблемът е сложен. Ти показваш разбиране по него.
    Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...