Щом беглата съпружеска целувка
Щом ударите на веслата
докоснат с нежност и сърцата,
когато погледите станат нужни,
а думите – съвсем ненужни,
щом тласъкът на търсения бряг
прекъсне лудия среднощен бяг,
когато и луната срамежливо
се скрива в облак услужливо,
щом влюбените всичко знаят
и в своето познание мъдро траят,
когато тяхната взаимност
поражда трепетна интимност,
щом беглата съпружеска целувка
поеме пътя на милувка,
тогава същноста на любовта открита
в преплетени от страст тела долита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
... аз отдавна я "преследвам", но тя не поддава и не мога да я уловя в капана на усмивката си. 
