26 dic 2008, 20:02

Щом луната се изпълни...

  Poesía
836 0 0

Щом луната се изпълни,

моля те, подай ръка,

нека идем сред полето

в тишината на нощта.

 

Искам тука да ме любиш,

полегнала на угарта.

С тялото си усещам

теб и майката земя.

 

Ти с любов и страст дари ме,

със сила - майката земя,

зората искам да погледна

със очите на жена.

 

Ако ли пък тук зачена,

ще бъдат здрави тез деца,

лъчезарни кат зората

и силни като таз земя.

 

Предсказание или надежда,

моля те, подай ръка,

отведи ме сред полето

в тишината на нощта.

С.П.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...