26 dic 2008, 20:02

Щом луната се изпълни...

  Poesía
835 0 0

Щом луната се изпълни,

моля те, подай ръка,

нека идем сред полето

в тишината на нощта.

 

Искам тука да ме любиш,

полегнала на угарта.

С тялото си усещам

теб и майката земя.

 

Ти с любов и страст дари ме,

със сила - майката земя,

зората искам да погледна

със очите на жена.

 

Ако ли пък тук зачена,

ще бъдат здрави тез деца,

лъчезарни кат зората

и силни като таз земя.

 

Предсказание или надежда,

моля те, подай ръка,

отведи ме сред полето

в тишината на нощта.

С.П.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Пеев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....