Щом луната се изпълни,
моля те, подай ръка,
нека идем сред полето
в тишината на нощта.
Искам тука да ме любиш,
полегнала на угарта.
С тялото си усещам
теб и майката земя.
Ти с любов и страст дари ме,
със сила - майката земя,
зората искам да погледна
със очите на жена.
Ако ли пък тук зачена,
ще бъдат здрави тез деца,
лъчезарни кат зората
и силни като таз земя.
Предсказание или надежда,
моля те, подай ръка,
отведи ме сред полето
в тишината на нощта.
С.П.
© Стойчо Пеев Всички права запазени