MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
6 mar 2007, 8:29

Щом луната тиха, бледа 

  Poesía
711 0 8


 

Щом луната тиха, бледа

мен омайно ме загледа,

влизам в нейния каприз

с порива на морски бриз

и лудуваме среднощно –

прилив, отлив, но и мощно,

а момиче с мен флиртува,

но пък тича и не чува,

а вълните сладкодумни

шепнат думите безумни

и след него вече тичам

и крещя, че го обичам,

но пък поривите морски

искам да превърнем в хорски,

а сълзите й се стичат,

че душите се обичат.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Уважавам авторовата чувствителност!
  • Здравей, Росана!
    Радвам се, че си тук.
    Поздрави!
  • Здравей, Славке!
    Добронамереността е мощен импулс за развитието на творческия процес, а ти правиш такива - добронамерени, включвания.
    Поздрави!
  • Здравей, Здравке!
    Аз ти благодаря за възможността да постигнем мигновение от творческото сътрудничество, за което този Сайт дава възможност.
    Поздрави!
  • Чудесен стих! Поздравявам те!
  • Здравей, Велина!
    Така се получава, щом има хубавици като З. Бонева, които тичат по морския бряг и се закачат с вятъра!
    Поздрав!
  • Хубав стих! Поздрави, Валери!
  • Невероятно
    Много хубав стих!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??