Щом луната тиха, бледа
Щом луната тиха, бледа
мен омайно ме загледа,
влизам в нейния каприз
с порива на морски бриз
и лудуваме среднощно –
прилив, отлив, но и мощно,
а момиче с мен флиртува,
но пък тича и не чува,
а вълните сладкодумни
шепнат думите безумни
и след него вече тичам
и крещя, че го обичам,
но пък поривите морски
искам да превърнем в хорски,
а сълзите й се стичат,
че душите се обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
