Щом луната тиха, бледа
мен омайно ме загледа,
влизам в нейния каприз
с порива на морски бриз
и лудуваме среднощно –
прилив, отлив, но и мощно,
а момиче с мен флиртува,
но пък тича и не чува,
а вълните сладкодумни
шепнат думите безумни
и след него вече тичам
и крещя, че го обичам,
но пък поривите морски
искам да превърнем в хорски,
а сълзите й се стичат,
че душите се обичат.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
