Щом луната тиха, бледа

Mar 6, 2007, 8:29 AM

Poetry

767 0 8

Щом луната тиха, бледа
мен омайно ме загледа,
влизам в нейния каприз
с порива на морски бриз
и лудуваме среднощно –
прилив, отлив, но и мощно,
а момиче с мен флиртува,
но пък тича и не чува,
а вълните сладкодумни
шепнат думите безумни
и след него вече тичам
и крещя, че го обичам, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Щом луната тиха, бледа

Want to read more?

Random works