6 nov 2018, 10:34

Щом носиш ми обич

534 0 1



О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен,
М оже би срещнал съм риска.

Т ова е любов,
Е динствена, дори не и вечна.

Щ астлив и като нов,
О питал неведнъж.
М оже да не съм бил готов,

Н али съм типичния мъж.
О творен към всички,
С амо от теб се страхувах.
И тайно ти се любувах.
Ш епнех на прелетни птички,

М игове несподелени
И двали, щом те сънувах.

О т сърцето към твоите вени,
Б ез спомен дали съществувах.
И кой ме е топлил в дните студени.
Ч увствата свои сега нарисувах.

Явор Перфанов
05.11.2018
Г. Оряховица

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2018

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...