О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен,
М оже би срещнал съм риска.

Т ова е любов,
Е динствена, дори не и вечна.

Щ астлив и като нов,
О питал неведнъж.
М оже да не съм бил готов,

Н али съм типичния мъж.
О творен към всички,
С амо от теб се страхувах.
И тайно ти се любувах.
Ш епнех на прелетни птички,

М игове несподелени
И двали, щом те сънувах.

О т сърцето към твоите вени,
Б ез спомен дали съществувах.
И кой ме е топлил в дните студени.
Ч увствата свои сега нарисувах.

Явор Перфанов
05.11.2018
Г. Оряховица

:)