Щом носиш ми обич
О т сутрин до вечер,
Б ез да го искам.
И да си далече,
Ч увствам те близка.
А з, на обич обречен,
М оже би срещнал съм риска.
Т ова е любов,
Е динствена, дори не и вечна.
Щ астлив и като нов,
О питал неведнъж.
М оже да не съм бил готов,
Н али съм типичния мъж.
О творен към всички,
С амо от теб се страхувах.
И тайно ти се любувах.
Ш епнех на прелетни птички,
М игове несподелени
И двали, щом те сънувах.
О т сърцето към твоите вени,
Б ез спомен дали съществувах.
И кой ме е топлил в дните студени.
Ч увствата свои сега нарисувах.
Явор Перфанов
05.11.2018
Г. Оряховица
:)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
