21 ene 2020, 16:30

Щом с него легнем сред листа и мъх 

  Poesía » De amor
1746 20 61

Щом с него легнем сред листа и мъх

 

О, лес, отново аз стаявам дъх

не чувствам никак твоя хладен лъх...

У мен лъстта заема бавно връх,

но девство ме покрива с леден страх...

Щом с него легнем сред листа и мъх

дано не бъде плах...

 

Тъй искам, колко и да ме е срам

да бъда аз сред мислите му – там...

Сърцето ми да стане негов храм,

над нас да падне тихо лунен прах...

И устни щом допрем в небивал плам

дано не бъде плах...

 

Но как се изтезавам в този час,

дървесни феи само бдят над нас...

Изпълвам се с тревога силна аз

сред мрака чер да не настъпи крах...

Но щом така простенва моя глас

дано не бъде плах...

 

Тъй дивен е копнежът греещ в мен,

да можех да съм вечно в този плен...

Но ето идва миг най-озарен

да бъда аз в прегръдката му, ах...

И щом над мен застане изкушен

дано не бъде плах...

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светле, рубриката "На този ден" ме върна към този стих... Пресъздала си една девича приказка...
  • Да... 🙂
    Наистина ми липсва любовта на публиката...
  • Много е мило това, което ми казваш... 🙂
    И аз много си го харесвам това произведение, а и още много други, но...
    Дали искам да се публикуват в книга?
    Не знам...
    То - времето ще покаже...
    Аз нямам подобни амбиции...
  • 😊...
  • Изливайте, изливайте... един пие, друг си мие очите, а трети - слуша ромоленето, четвърти - ще подмине, а пети няма да е чул, че има такъв извор... а аз пък и коментирам чат-пат, само да кажа, че съм тук.
  • Благодаря ти, Инка! ❤
    Приятно ми е, че си свидетел на нашите любовни излияния в стихове... 😀😀😀
  • Въпреки, че е строен, изгарян, събарян и пак строен и сега е музей, билети има и сега за театър "Глобус". Много ви се радвам и затова казах, че заслужавате да стигнете до повече хора..
  • Чакам постановката, пиесата... представлението-каквото и да е там. Къде са продуцентите, режисьори и сценаристи има Браво на Асенчо!
  • Да, Безжичен... 🙂
    Авторът на този коментар е един наистина невероятен автор...
  • Стихотворението е много хубаво, много красиво, вече го казах. Но и коментарът в сонетна форма е уникален, наистина. Не обичам тези суперлативи, но тук са на място.
  • Толкова си добър... 🙂
    Все по - трудно намирам думи, за да ти кажа, колко много ми харесват стиховете ти...

    Тъй пристяга ме сърцето,
    няма радост в твойте думи...
    Искам да сме там, където
    има само нежност помежду ни... 😋
  • Но как да пиша, когато
    отдавна вече вън не е лято,
    а ти вечно там си, където
    от много време ми е сърцето... 😋
  • Благодаря ти, Светулче! ❤
    Много ми е приятно, че добави стиха ми в "Любими"...
  • Благодаря ти, Доче! ❤
    Радвам се, че и ти прочете стиха ми...
  • Възхищение от мен, Светле! Толкова много романтика и фина еротика има тук ...
  • Благодаря ти, Гавраил! 🙂
    Винаги си толкова интересен с коментарите си...
  • Естествен емоционален изблик на девство което търси своя контрапункт в илюзорен герой,който може да не оправдае очакванията.Следва психологически колабс и дисфункционално разстройство на лирическата.
  • Благодаря ти, Смути! 🙂
    Много ми е приятно, че намина...
  • Уау, възхищавам се на умението в наши дни да се пише в този стил!
    И в кръга на шегата - каква хищница се крие зад това "дано не бъде плах...", чудно завоалирано в стилистиката и духа на онова време
  • Благодаря ти, Елка! 🙂
    Много се радвам, че си тук...
  • Чудесен, дълбоко емоционален стих в духа на класическата поезия! Великолепно!
  • Благодаря ти, Силвенце! ❤
    Много ми е приятно, когато идваш тук...
  • Ах и Ях! Много хубаво си пресъздала девичия копнеж, Светле, а финала - открехната врата за любимия. Предизвикателство си, харесах много.
  • Благодаря ти, Цветенце! 🙂
    Много мило...
  • Прелестно!🌹
  • 😀😀😀...
    Съвсем никакви...
    Благодаря ти, Марко!
    Напълно ме разсъни...
  • Прекрасен класически стих ! Поздрави, Contessa !
    Напълно съм съгласен с теб.
    Какви плътски намеци у една разгонена девица... !?
  • Търсиш под воля теле, Сенд... 😀😀😀
    Какви плътски намеци у една девица... 😋
  • Тия ги разправяй на баба ми!
    Пълно е с плътски намеци.
  • Благодаря ти, Краси! 🙂
    Така приятно ми е да чета всеки един от твоите коментари...
    Това са така наречените Трубадурски песни или още Куртоазна поезия...
    Възпява се любимия, но без ни най - малък намек за плътска наслада... 😋
  • Стихът има перфектно звучене и музикалност, направен е до степен да го изпееш. Средновековната поезия ми създава чувството за незавършеност. Може би в това е магията.
  • Благодаря ти, Надежда! 🙂
    Много се радвам, че добави стиха ми в "Любими"...
  • Благодаря ти, Албенка! 🙂
    Приятно ми е, когато идваш тук...
  • Какво нежно поетично бижу виждам тук! Браво, Светле!
  • Благодаря ти, чаровна Пастирке на светулки! 🙂
    Чест е за мен, че добави стиха ми в "Любими"...
  • 😀😀😀...
    Георги...
    Сега ме хвърли в размисъл... 🤔
    Вярно, че напоследък все хоризонтално си бъбрим и... разни други работи... 😋
  • Хубаво.
    На шега - бе, що трябва все хоризонтално да си приказвате? Бъбрете си прави.
  • Благодаря ти, Никалас! 🙂
    А аз винаги се радвам, когато те видя тук...
  • Прекрасно! Нямам думи, просто уникално. Винаги чета твоите стихове, с голямо удоволствие. Поздрави!
  • Благодаря ти, Светле! ❤
    Толкова ми липсваш...
  • Красота!! Красота!! Красота!! Браво, мила!!
  • Много харесвам и Бърнс и още много други по - неизвестни автори от миналото...
    От много четене започнах да мисля и пиша на техния език... 🙂
    А ти - за мое най - голямо удоволствие оценяваш това...
    Благодаря ти, Безжичен!
    Моля те, продължавай да ме четеш...
    Всяко едно твое идване на страницата ми е истински празник за мен...
  • И това е много хубаво и, струва ми се, много твое, лично, оригинално и, както сега се казва, малко като клише - иновативно. Прочетох с огромно удоволствие. И препрочетох няколко пъти!
    Само ми се струва, или и ти много харесваш Бърнс?
  • Доче... 😀😀😀
    Какво приятно посещение...
    "Дано го споходи храбростта..." 😋
    Благодаря ти!
  • Връз мъх зелен и клечки, и листа...
    Дано да го споходи храбростта,
    че сред листата горски лазят мравки
    калинки, бръмбари и даже пепелянки.
    Те отклоняват нужното внимание
    и се стопява всякакво старание...
  • Благодаря ти, Ангелче! ❤
    Толкова си миличко...
  • Благодаря ти, Иване! 🙂
    Радвам се, че добави стиха ми в "Любими"...
    За първи път си тук - на моята страничка...
    Щях още повече да се зарадвам и на няколко думички от автор, като теб...
  • Деничка... 😀😀😀
    Ще ме умориш с това "Мерло"...
    Благодаря ти!
    Закачалка такава... 😜
  • Звучи като мечта на девица. Като приказка. Ти си цялата приказка.. И мерло 🤣❤️
  • Пепи... 😊
  • Благодаря ти, Младене!
    Толкова се радвам, че добави стиха ми в "Любими"...
    Благодаря ти, Пепи!
    Искрено ме радват твоите пет звездички...
    Наденце... ❤
    Така ми е приятно, че си тук...
  • Магия има в стиховете ти, Нежност моя, магия...
  • Блогодаря ти, Геновева!
    Радвам се, че ти хоресва стиха ми....
  • Еха, каква красота!
  • ❤ ...
  • Беше първият стих, който прочетох тук, и ме заплени!
  • Благодаря ти, Никаела! 🙂
    Поласкана съм, че първото ти коментарче си го отредила за мен...
  • Страхотно!!
  • Благодаря ти, Марианка! ❤
    Така се вълнувам да разбера, какво мислиш...
  • 😀😀😀...
    Краси...
    Така ме усмихна...
    Благодаря ти за всичко, което правиш за мен!
  • Дано!
Propuestas
: ??:??