Щом с него легнем сред листа и мъх

Щом с него легнем сред листа и мъх

О, лес, отново аз стаявам дъх

не чувствам никак твоя хладен лъх...

У мен лъстта заема бавно връх,

но девство ме покрива с леден страх...

Щом с него легнем сред листа и мъх

дано не бъде плах...

Тъй искам, колко и да ме е срам

да бъда аз сред мислите му – там...

Сърцето ми да стане негов храм,

над нас да падне тихо лунен прах...

И устни щом допрем в небивал плам

дано не бъде плах...

Но как се изтезавам в този час,

дървесни феи само бдят над нас...

Изпълвам се с тревога силна аз

сред мрака чер да не настъпи крах...

Но щом така простенва моя глас

дано не бъде плах...

Тъй дивен е копнежът греещ в мен,

да можех да съм вечно в този плен...

Но ето идва миг най-озарен

да бъда аз в прегръдката му, ах...

И щом над мен застане изкушен

дано не бъде плах...