Щом с него легнем сред листа и мъх
Щом с него легнем сред листа и мъх
О, лес, отново аз стаявам дъх
не чувствам никак твоя хладен лъх...
У мен лъстта заема бавно връх,
но девство ме покрива с леден страх...
Щом с него легнем сред листа и мъх
дано не бъде плах...
Тъй искам, колко и да ме е срам
да бъда аз сред мислите му – там...
Сърцето ми да стане негов храм,
над нас да падне тихо лунен прах...
И устни щом допрем в небивал плам
дано не бъде плах...
Но как се изтезавам в този час,
дървесни феи само бдят над нас...
Изпълвам се с тревога силна аз
сред мрака чер да не настъпи крах...
Но щом така простенва моя глас
дано не бъде плах...
Тъй дивен е копнежът греещ в мен,
да можех да съм вечно в този плен...
Но ето идва миг най-озарен
да бъда аз в прегръдката му, ах...
И щом над мен застане изкушен
дано не бъде плах...
© Светла Асенова All rights reserved.
