1 ene 2018, 1:39

Щом в село няма училище

  Poesía » Civil
443 2 1

 

Когато някога аз бях дете
училището беше свято!
А днеска то едва крака плете,
а другаде не е познато!

 

И селото и днеска не расте,
напротив истински умира!
Днес в селото на пръсти се четем.
И тази истина не спира.

 

Не ражда вече селото деца!
Тук само старци доживяват...
С напукани, съсухрени лица
осъдените се представят

.

Измряха хората и още мрат!
И много къщи опустяха!
И днес вървим по този калпав път!
И лошотиите не спряха!

 

Децата вече в село не растат,
затуй не трябва училище.
Стените школски днеска се рушат,
оцъклени прозорците им, вижте!

 

А двора им така е запустял,
че срещаш гущери и змии!
Тук двадесет и първи век е спрял
и сбира своите тапии!

 

Затворят ли ти святото школо,
да знаеш селото умира
и вече тук какво било било,
напущяй старата квартира!

 

А до едно селата  вече мрат!
И българското не остава!
Така, че  щом кръвта ти спрат
от никъде не чакай слава!
  29.12.2017г. София

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...