Jan 1, 2018, 1:39 AM

Щом в село няма училище

  Poetry » Civic
445 2 1

 

Когато някога аз бях дете
училището беше свято!
А днеска то едва крака плете,
а другаде не е познато!

 

И селото и днеска не расте,
напротив истински умира!
Днес в селото на пръсти се четем.
И тази истина не спира.

 

Не ражда вече селото деца!
Тук само старци доживяват...
С напукани, съсухрени лица
осъдените се представят

.

Измряха хората и още мрат!
И много къщи опустяха!
И днес вървим по този калпав път!
И лошотиите не спряха!

 

Децата вече в село не растат,
затуй не трябва училище.
Стените школски днеска се рушат,
оцъклени прозорците им, вижте!

 

А двора им така е запустял,
че срещаш гущери и змии!
Тук двадесет и първи век е спрял
и сбира своите тапии!

 

Затворят ли ти святото школо,
да знаеш селото умира
и вече тук какво било било,
напущяй старата квартира!

 

А до едно селата  вече мрат!
И българското не остава!
Така, че  щом кръвта ти спрат
от никъде не чакай слава!
  29.12.2017г. София

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...