25 ago 2021, 13:36

Щурче 

  Poesía
401 0 10

Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.

 

И ми свирят със нежни крилца 
под заспалата привечер круша,
щом залезът стъпи с крака 
и в хоризонта потъне до гуша. 

 

Бих искал да бъда сред тях, 
сред тревите от лунни пътеки, 
пред врати на отшелник монах 
да му свиря звездни сонети. 

 

Да скокна в полите на Бог
и от там да възпея всемира. 
Със всеки направен подскок
да свиря по звездната лира.

 

Да мога с щурèшкият глас 
да ви пея в узрелите ниви - 
по - добър ще е всеки от нас, 
ако щурче под перваза му свири!

© Добри Бонов Todos los derechos reservados

Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
  532 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??