Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца
под заспалата привечер круша,
щом залезът стъпи с крака
и в хоризонта потъне до гуша.
Бих искал да бъда сред тях,
сред тревите от лунни пътеки,
пред врати на отшелник монах
да му свиря звездни сонети. ...