Щурче
Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца
под заспалата привечер круша,
щом залезът стъпи с крака
и в хоризонта потъне до гуша.
Бих искал да бъда сред тях,
сред тревите от лунни пътеки,
пред врати на отшелник монах
да му свиря звездни сонети.
Да скокна в полите на Бог
и от там да възпея всемира.
Със всеки направен подскок
да свиря по звездната лира.
Да мога с щурèшкият глас
да ви пея в узрелите ниви -
по - добър ще е всеки от нас,
ако щурче под перваза му свири!
© Добри Бонов Все права защищены
Свързани произведения
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния, ...
Комментарии
-
Такае, Добри, щурците ни смиряват
-
"по - добър ще е всеки от нас,
ако щурче под перваза му свири!"! -
Благодаря, Щураче!
-
Харесва ми стила ти, да имаш собствен стил си е като белег на челото
-
Роси, на мен също. Именно у дома го написах, на село в 1 през нощта, на двора.
-
Щурците ми напомнят за дома! 🙂 Хареса ми!
-
Благодаря, Милена! Радвам се, че ви е харесал.
-
Хубав стих си написал
-
Благодаря, Скитница!
Щурчетата виниги ми навяват добрина. -
Прекрасно е! Особено щом има щурчета
Финалът е много хубав!
"по - добър ще е всеки от нас,
ако щурче под перваза му свири!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
