Щурец
Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета, в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.
Приготвих се за срещата си с Бог –
облечена в най-чистата си риза,
когато горе блесна зарево.
Огледах се в очите му. Отблизо.
И станах малка. С плитка доземи.
А той – висок. По ръст надминал хляба.
Зениците се гонеха сами.
Уплаших се за миг, но не избягах.
За първи път вървях по този път,
закичена със стръкче щуро детство.
Оттатък беше тежката ми плът,
а тука бях щурец. И пътешествах.
И светлото прииждаше от Бог!
Достигах го, достатъчно голяма.
Поисках да остана там. До гроб.
Но върнах се. Сама. А той – остана...
17.02.2009 г.
Дарина Дечева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
