17 feb 2009, 23:48

Щурец 

  Poesía » Otra
2652 4 44

Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета, в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.

Приготвих се за срещата си с Бог –
облечена в най-чистата си риза,
когато горе блесна зарево.
Огледах се в очите му. Отблизо.

И станах малка. С плитка доземи.
А той – висок. По ръст надминал хляба.
Зениците се гонеха сами.
Уплаших се за миг, но не избягах.

За първи път вървях по този път,
закичена със стръкче щуро детство.
Оттатък беше тежката ми плът,
а тука бях щурец. И пътешествах.

И светлото прииждаше от Бог!
Достигах го, достатъчно голяма.
Поисках да остана там. До гроб.
Но върнах се. Сама. А той – остана...


17.02.2009 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??