dar4e_to (Дарина Дечева) 17 февруари 2009 г., 23:48

Щурец 

1191 0 40

Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета - в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.

Приготвих се за срещата си с Бог -
облечена в най-чистата си риза,
когато горе блесна зарево.
Видях се във очите му. Отблизо.

И станах малка. С плитка доземи.
А той - висок. По ръст надминал хляба.
Зениците се гонеха сами.
Уплаших се за миг, но не избягах.

За първи път вървях по този път,
закичена със стръкче щуро детство.
Оттатъка бе тежката ми плът,
а тука бях щурец. И пътешествах.

И светлото прииждаше от Бог!
Достигах го, достатъчно голяма.
Поисках да остана там. До гроб.
Но върнах се. Сама. А той - остана...


17.02.2009 г.
Дарина Дечева

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.