11 may 2006, 23:58

Щурец си тихо напеви свири

  Poesía
1.1K 0 1

Щурец си тихо напеви свири

на светулките малки, нежни, красиви.

В тъмата нещо искри

сякаш хиляди малки свещи.

 

Като фарове морски надеждни,

като звездици небесни пътеводни,

като луната пълна изгряла,

светулките леки просветват в нощта.

 

Пътя забравен, пътя изгубен

сред хиляди пътища други,

обърква детето, лутащо се безспир.

 

Усещат те сърцето на детето

как уплашено тупти, търсещо пролука,

и в ритъм с неговото сърчице,

му дават знак светлинен.

 

Зарадвани от бледата мъждукаща светлинка,

очите детски грейват

и стоплят с топлота

студената искряща светлина.

 

Пътят верен то завчас открива

и от благодарност думи не намира.

 

А светулките добри намигват на детето,

че вече слънцето изгрява

и щурец неуморен леко им подсвирва, и напомня,

че денят бърза и пристига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми!!!Поздравления!!!И намирай бързо светулките мила

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...