Щурец си тихо напеви свири

на светулките малки, нежни, красиви.

В тъмата нещо искри

сякаш хиляди малки свещи.

Като фарове морски надеждни,

като звездици небесни пътеводни,

като луната пълна изгряла,

светулките леки просветват в нощта.

Пътя забравен, пътя изгубен

сред хиляди пътища други,

обърква детето, лутащо се безспир.

Усещат те сърцето на детето

как уплашено тупти, търсещо пролука,

и в ритъм с неговото сърчице,

му дават знак светлинен.

Зарадвани от бледата мъждукаща светлинка,

очите детски грейват

и стоплят с топлота

студената искряща светлина.

Пътят верен то завчас открива

и от благодарност думи не намира.

А светулките добри намигват на детето,

че вече слънцето изгрява

и щурец неуморен леко им подсвирва, и напомня,

че денят бърза и пристига.