Щурец си тихо напеви свири
на светулките малки, нежни, красиви.
В тъмата нещо искри
сякаш хиляди малки свещи.
Като фарове морски надеждни,
като звездици небесни пътеводни,
като луната пълна изгряла,
светулките леки просветват в нощта.
Пътя забравен, пътя изгубен
сред хиляди пътища други,
обърква детето, лутащо се безспир.
Усещат те сърцето на детето ...