Щури пеперуди
Една луна в прозореца ми гледа,
намигва хитро и мълчи,
напомня ми за хубавите слънчогледи
през лятото, които ти ми подари.
Как тичахме по горската поляна,
като деца щастливи и засмени,
ръката ми как нежно хвана,
прошепна, че си влюбен в мене.
Започнаха копнежи луди -
летяхме чак до седмото небе.
В стомаха пърхаха ни пеперуди,
сега се питам - истина ли бе?!
И вече толкова години...
аз пак съм същото дете,
но няма вече пеперуди,
в стомаха нещо ме боде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валка Todos los derechos reservados
